Кой носи на рамо заветния сноп

и сплита косичник от жълта ръкойка?

Кой прави бунтовник от свития роб,

икона от селска девойка?

Кой хвърля в браздата цъфтящи звезди

и ражда мъже легендария?

Кой Левски и Ботев роди -

България!

Кошута ли пие от извор вода,

елен ли с клонати рога я размъща,

с очи я избистря, когато в беда

юнак от Балкан се завръща

и в струите кървава риза пере,

че пукнала пушка обжари я.

Кой с билки кръвта му ще спре -

България!

Когато на паметник хладния бриз

върл флаг с ятаган-полумесец загърля,

от старите църкви излиза Христос

и в пъкъла флага захвърля.

Защото си нямаме две знамена,

едничък е стягът ни, стария,

с лъва в трикольор-светлина -

България!

Димящите турски окопи помни

и щурма на Одрин със Шуми Марица.

Поручика, паднал със сабя встрани,

на лоба с разперена птица.

Кой вдигна пехотата прашна на щик,

кой с въглена жертвен обгаря я -

да хвръкне със страшния вик -

България!

Не искаш да колиш, тъй както те кла

на пътища лепкави зъл агарянин.

Ти майка дори на врага си била -

арапина с кон аждраханин.

Напет капитан бяла риза пере

през лютия мраз в януария.

Кой няма за теб да умре,

България!