ЙОЛО ДЕНЕВ

Роден на 1 януари 1940 г. в с. Тлачене. Йоло Денев е председател на Българска демократическа партия, основател на Движение "Тангра и Велика България" и на "Център по Българознание и Възраждане на България".

Издава 25 книги и вестници. До 10 ноември 1989 година издава стихосбирката "Паралели на тревогата" (1988) и списание "Камбана" (1989). Йоло Денев написва и отпечатва 7 стихосбирки със стотици стихотворения.

На 1 юли 1990 година създава Българска демократическа партия (БДП).
...
Йоло Денев за себе си: "Завършил съм Аграрикономическия факултет и История. До дворцовия преврат на 10.XI.1989 г. издадох като Самиздат стихосбирката "Паралели на тревогата" (1988) и списание "Камбана" (1989). Участвах активно и всекидневно по протестните митинги и акции през 1989-90-91 година.

Създадох на 1 юли 1990 г. Българска демократическа партия.

Управляващите от СДС ме вкараха незаконно в Централния затвор, където бях подложен на нечуван политически терор. Лежах през 1992-1993 г. и написах, и отпечатах 7 стихосбирки със стотици стихотворения. От десетки партии взели пари в заем за изборите през 1991 г., само аз ги върнах с лихвите, но незаконно и несправедливо упражниха жесток политически терор.

Политическият терор продължи 11 години над Председателя на БД-партия, над цялото семейство, на ръководството на БДП, на членове и симпатизанти. Забраниха участието на БД-партия в последните избори. Заплашваха ръководството на БДП, че ако подпише протокол за участие в избори, ще бъдат вкарани в затвора, ще бъдат уволнени от работа и ще бъдат глобени с 5000 лв. Членовете на ръководството и членове на БДП бяха разпитвани с какво и как са участвали в изборите и парламента забрани участие в изборите.

В Централния затвор ме вкараха незаконно и не разрешаваха на близките ми да донесат и да чета даже стиховете на Ботев, Гео Милев и Вапцаров. Не ми даваха редовно листове и моливи, за да пиша стихове. Рових в кофите за боклук и писах на изрезки от цигари, шоколадени кутии, изрезки от вестници... Писах и на вратата на затвора и на една стихосбирка на Йосиф Петров, на чиито полета написах 100 стихотворения. Точих молива с нокти и даже със зъби. Счупих си 3 зъба. Това беше средновековна Инквизиция! Искаха да ме тровят с инжекции и лекарства на 4-ти километър, където бях вкаран сам в килия. Биха ме на площад 3-ма полицаи. Счупиха ми 3 ребра, 3 пукнати и други натъртени...

Около 7 прокурора не разрешаваха да ме пуснат от затвора. 7 прокурора ме съдеха 11 години. Човечета без съвест и морал, които получават големи заплати за съдизъм към поета и патриота.

В Централния затвор освобождаваха в кратки срокове убийци, изнасилвачи, крадци на коли от цяла Европа и в България, но политика, поета и патриота Йоло Денев стоеше в килията. Мръзнех без парно с 1 одеало. Разбиха ми здравето с артрит от студа и с лоша храна за стомаха...

11 години продължи политическия терор и съдилищата с обвинения за престъпна дейност по чл. 203 за 30 години затвор. Накрая на 11 юли 2002 г. бях осъден за престъпна дейност за 1 години при срок на изпитание от 3 години, за да се променя и превъзпитам и да уважавам управляващите от всички цветове. Но аз служа на България и народа, а не на тях - грабители и разрушители..."

Интересното при Йоло Денев от гледна точка на "хуманизираното право", каквото в България все още не съществува е, че реално той не се води лежал в затвора. Присъдата му е условна. Но е лежал около 9 месеца в софийския затвор, като следствен, докато му се издаде присъдата. "Чакайки" тогава още не е знаел, дали решението на съда ще е оправдателно или осъдително. Също и в съдебната психиатрия е прекарал не малко време, което също е затвор по своята същност и дори по-лош. Пак е килия, в която с цял месец чакаш да свършат с изследванията. В крайна сметка - виновен, невинен - си стоиш в затвора заедно с истинските престъпници и си чакаш реда... 90-те години е слушал много истории на различни политически затворници за пребиваванията им по затворите отпреди 89-та и е познавал лично някои. Наученото от тях сравнява с това, което той е преживял и му се сторило доста сходно. Къде сериозно, къде не, Йоло се обявява за първия политически затворник при демокрацията. Това от символна страна е много важно и поставя началото на личностно неодобрение и съпротива и срещу новия строй, веднага след като стария си е отишъл...